СПЕКТЪР на СЪЗНАНИЕТО с Венцислав Златарев (YouTube Video Transcript)

(00:00:00) Your YouTube transcript will appear here (00:00:00) Светът е един безкраен (00:00:03) океан. Този, който започва от кожата (00:00:06) навън и този, който започва от кожата (00:00:08) навътре. (00:00:10) Кръстът това е (00:00:13) духът и това е материята. И всеки един (00:00:16) от нас е разпънат постоянно. Да бъдеш (00:00:19) добър човек е тежест и кръст, защото (00:00:23) елементарна физика, когато ти си (00:00:26) добър, цялата тежест на другите се (00:00:29) стоварва върху теб. Човечеството ни е (00:00:32) завещало в свояте търсения на (00:00:35) религиозните (00:00:36) традиции, опитности и отговори на (00:00:39) човешки ситуации, в които всеки един от (00:00:41) нас може да попадне. Войни, планета, (00:00:45) убийства, надпревара. За (00:00:48) какво? Смърт. В най-бруталния смисъл на (00:00:52) думата. Философията едно, религията (00:00:55) друго, реалния човешки живот съвсем (00:00:58) друго. Ако ние искаме да запазим (00:01:01) божествеността на тая земя, ако искаме (00:01:03) да се съхраним, ако искаме да дух, ако (00:01:05) искаме да имаме чист живот, не трябва да (00:01:08) чакаме да дойде някой Буда, Исус, (00:01:11) Мохамед, които са велики учители на (00:01:16) човечеството, но е дошло времето, когато (00:01:18) всеки един от нас трябва да се пребори (00:01:21) за собственото откровение. 13-ти имам. (00:01:24) Това е откровението на всеки един от (00:01:26) нас. (00:01:27) Затвори си за две минути очите и се (00:01:30) опитай да (00:01:31) млъкнеш там, където всички религии се (00:01:34) докосват на върха. (00:01:36) идеята за безмълвието и идеята, че (00:01:40) когато ние се освободим от целия наш (00:01:42) психоментален опит, както от (00:01:44) чиогическата традиция, ние достигаме до (00:01:48) божествения живот и той се откровява в (00:01:50) тишина, когато нашият ум слуша, когато (00:01:53) чашата е празна, както казват (00:01:55) зенбодистите, и в нея има възможност да (00:01:58) се сипе. Иначе, когато е пълна, наша ум, (00:02:02) Господ колкото и да излива, ние няма да (00:02:04) поемем нищо. Какво е (00:02:06) неизбежното? Отговорът е щастието. Така (00:02:10) започва английската култура. Но Индия не (00:02:12) е дух само. Индия е (00:02:14) плът. Индия е миризми. Индия е манго. (00:02:18) Индия е папая. Индия е жени. Индия е (00:02:22) страст. Омагьорстваща, взривяваща, (00:02:25) непосилна, понякога тежка. (00:02:28) Намери твоята Индия, намери твоя Тибет, (00:02:32) намери място, където силата на духа ще (00:02:35) ти се прояви необременена от традиция, (00:02:40) учител. Ако ние нямаме любовта, нищо (00:02:44) нямаме. И ако нея не познаваме, каквото (00:02:47) и да знаем, нищо не знаем. (00:02:56) Преди 30 години един студент по (00:02:58) информатика мята на гръб раница с дрехи, (00:03:00) книги и малко касетофонче. Тръгва да (00:03:03) търси своето място в света. Решава да (00:03:06) направи нещо необичайно, смело, дори (00:03:09) безразсъдно, да предизвика себе си в (00:03:12) най-суровата школа на живота. Стъпките (00:03:14) му го отвеждат до малка хижа, недалеч от (00:03:17) природния феномен, Седемте рилски езера. (00:03:20) Съдбата го отвежда на 2300 м надморска (00:03:23) височина в хижа Иван Вазов. Това е една (00:03:26) от най-високите хижи не само в България, (00:03:29) но и на Балканския полуостров. Зимите (00:03:32) там и тогава върлуват осем месеца, (00:03:34) потънали в четириметров сняг. Никой не (00:03:37) дръзва да остане там за дълго, но този (00:03:40) млад човек прекарва там цели 10 години, (00:03:43) без ток, без удобства, но заобиколен от (00:03:46) любимите си книги и вглабен в себе си. (00:03:49) Тази история отдавна се носи като (00:03:51) легенда из ветровете на Рила, но тя не е (00:03:54) мит, не е приказка. Това е реален път (00:03:57) към мъдростта и просветлението. Днес (00:04:00) пред вас застава самият той, героят от (00:04:03) тази жива легенда. Човекът, който слезе (00:04:06) от върховете преди следващото си (00:04:07) пътуване към Индия. В него живеят (00:04:10) пътешественик, философ, учител, хижар, (00:04:13) музикант и човек, за когото животът е (00:04:16) непрестанно търсене. Не на място, а (00:04:20) наистина. Радост за мен е тук и сега да (00:04:24) разговарям с Венцислав (00:04:27) Златарев. Здравей. Здрасти. Много ти (00:04:30) благодаря, че прие тази покана. (00:04:32) Благодарност към нашите любезни домакини (00:04:34) от Ведахаус, които ни посрещат тук, за (00:04:37) да го реализираме този разговор. В (00:04:39) момента съм развълнуван от твоето (00:04:41) присъствие, защото смятам, че ти си (00:04:43) човек, от когото има какво да си вземем. (00:04:47) Това (00:04:48) твое земно пътуване е свързано с много (00:04:52) осъзнавания. Този твой път към (00:04:55) просветлението е свързан с излизане (00:05:00) извън матрицата, ако позволиш така да го (00:05:03) нарека, това пространство, в което и в (00:05:04) момента сме с теб. Аскетизмът ли е пътят (00:05:08) всъщност към прозрението? Или преди да (00:05:10) почнем да говорим, нека споделя Да. (00:05:14) Така. Да цитирам една от настолните ми (00:05:16) книги, преди да се кача на хижата и това (00:05:18) е Далдазин на Лаудз. Инди пътят. Пътят, (00:05:23) понеже каза пътя. И в нея има така много (00:05:27) мъдрост, много диаманти на човешки (00:05:31) прозрения, но има едно нещо в самото (00:05:33) начало и то гласи, (00:05:35) че който знае, не говори, който говори, (00:05:39) не знае. (00:05:41) В този смисъл искам така да бъда (00:05:44) безкрайно откровен, че ние ще си говорим (00:05:48) за нашето незнание по-скоро, отколкото (00:05:51) за нашето (00:05:52) знание. А до дълбоките познания, които (00:05:57) съм се (00:05:58) докосвал, е по-скоро въпросът пием чай и (00:06:01) да си мълчим. (00:06:04) Затова ще се извиня, че ще представя (00:06:08) собствените си несъвършенства пред теб (00:06:10) след тия суперлативи, които и така (00:06:14) митологизации, които извади и ще си (00:06:17) говорим по-скоро за нашето незнание, (00:06:19) отколкото за нашето знание и за опита ни (00:06:22) да излезем от него, да отидем към (00:06:24) някакво съществено познание. Необходимо (00:06:26) ли е да се изолираме от света, в който (00:06:29) живеем, за да достигнем до прозрения, до (00:06:33) истината? А аз мисля, че ние всички сме (00:06:35) изолирани от света. Всеки в собствената (00:06:38) си на реалност и ние постоянно се (00:06:42) изолираме. Искаме или не искаме. Така е (00:06:44) устроена човешката психика. Но за да (00:06:48) искаме да се докоснем до това, което (00:06:51) мъдреците наричат познание, истинност, (00:06:54) дълбочина, (00:06:56) божественост, е необходимо да се (00:06:58) изолираме първо от света, от хората и (00:07:02) след това постепенно да почнеме (00:07:04) изолацията от това, което наричаме себе (00:07:05) си. Тоест едно разграждане на всичко, (00:07:07) което опита, възпитанието, културата, (00:07:11) традицията, наслагванията, ако щеш и (00:07:14) нашето ДНК ни е насложило, за да можем в (00:07:17) един момент да влезем в дълбоките води (00:07:19) на съзнанието. Иска ми се да направим с (00:07:22) теб едно пътуване сега от запад на (00:07:26) изток, да преминем през различните (00:07:28) религиозни учения, които ти си изучавал. (00:07:31) Не малко са книгите, до които си се (00:07:33) докоснал и мъдростта, която си взел там, (00:07:36) ми се иска да я преведем на езика (00:07:39) на хората, които ни гледат сега. Да, да, (00:07:42) да споделим доколкото можем с думи. (00:07:44) Разбира се, само да кажа, че светът е (00:07:48) един безкраен (00:07:49) океан. Този, който започва от кожата (00:07:52) навън и този, който започва от кожата (00:07:55) навътре. С този океан са се сблъскали (00:07:58) толкова много хора през историята на (00:08:01) човечеството и толкова са дълбали и са (00:08:03) ровили, че заинтригувайки ме тая бездна, (00:08:06) аз почнах да (00:08:07) препускам като Александър Македонски (00:08:10) използвам твоя да израз от запад на (00:08:14) изток и преминавайки и четейки да не (00:08:18) кажа хиляди, но стотици стотици неща, но (00:08:21) когато ти препускаш през една такава (00:08:23) голяма империя, когато стигнеш (00:08:26) много на изток, вече на запад нещата (00:08:29) започват да не се случват. В смисъл (00:08:31) такъв, ако навремето успявах да удържам (00:08:34) в съзнанието си големи масиви от (00:08:36) познания и знания, чисто като прочетено (00:08:39) такова, то с годините, ако това нещо не (00:08:42) се удържа, то трябва нали да сме смирени (00:08:46) и да си признаем, че сме не знаем (00:08:48) толкова много, колкото ни се иска. Като (00:08:50) каза Александър Македонски, той опитва (00:08:53) да покори света отвън (00:08:55) навън, а ние като че ли не можем да (00:09:00) покорим себе си, вътрешността, тази (00:09:03) сърцевина, тази ядка, която е дълбоко (00:09:06) вкоренена във всеки един от нас. И с теб (00:09:09) днес ми се иска да задълбаем в тази (00:09:11) посока. Може би да като тръгваме от (00:09:15) запад на изток, да минем през (00:09:18) християнството, през тази култура (00:09:20) нашата. Ние сме част от християнската (00:09:21) цивилизация, но има и едно езотерично (00:09:25) познание, което дава различна гледна (00:09:28) точка за това например кой е Исус, кой е (00:09:33) Исус Христос, историческа личност, (00:09:36) Господ. (00:09:38) Аз мисля, че няма да ни стигне времето (00:09:39) да (00:09:41) знам всяко едно от тези неща трябва да (00:09:45) си дадем сметка, че християнството се (00:09:48) появява не в зората на историята и вече (00:09:51) натрупана (00:09:53) история, както на изток, така и на (00:09:55) запад, така и на тези земи, в които се (00:09:58) появява. И трябва да си дадем сметка, че (00:10:01) за да имаме християнството, което ние (00:10:03) познаваме като такова, имаме една Римска (00:10:05) империя. (00:10:07) която създава от не учение, нали, не (00:10:11) само еврейското учение илито учение, ами (00:10:17) целият тогавашен познаваем свят, а можем (00:10:21) да кажем така, успява да съгради това, (00:10:25) което достига до нас и до нашето (00:10:27) разбиране за християнство. И ако почнем (00:10:30) да се ровим и всичките пластове (00:10:33) исторически, (00:10:35) религиозни, а чисто (00:10:38) църковни, а мисля, че ще се (00:10:41) загубим. Но е добре да кажем, че (00:10:46) навсякъде, където е минало (00:10:48) християнството, е (00:10:50) цивилизовало местното население за добро (00:10:54) или за лошо. (00:10:56) В този смисъл пътят на Исус е една (00:11:00) изключителна една изключителна чисто (00:11:03) като символ извървян път на тази (00:11:08) божественост като (00:11:10) проявление. И в същото време трябва да (00:11:12) си дадем сметка, че в канона, в нещата (00:11:16) много неща от реалното Исусово учение са (00:11:19) се загубили. (00:11:21) Кой е най-големият мит в това отношение? (00:11:24) Той митът започва още с еврейската (00:11:26) религия, че това е единственият Бог. (00:11:29) Тази идея е (00:11:31) египетска. Тя е на Менхотеп, който (00:11:34) въвежда единобожието в Египет. Има нещо (00:11:37) много странно в първата Божия заповед, (00:11:40) която също не е еврейска и там се казва (00:11:43) нямаш други богове освен мен, което е (00:11:46) абсолютно признание, че има други (00:11:47) богове. (00:11:49) Исусовия път за мен е по-интересна не (00:11:52) тази мегалманска римска идея за (00:11:55) пантократора, който дори държи света. (00:11:59) Простичките думи на Исус, които дават (00:12:02) велико откровение за живота и до ден (00:12:05) днешен. И това е да възлюбиш ближния си (00:12:09) като себе си и да се стремиш да бъдеш (00:12:11) съвършен, както е (00:12:13) нашият съвършен Бог, Отец небесен. И (00:12:17) най-важното е едно много мистично, много (00:12:20) дълбоко нещо, когато той казва на (00:12:22) учениците си: "Когато видите едно от (00:12:25) тези най-малките, той говори за децата, (00:12:28) вие виждате мен." Това за мен е най така (00:12:32) най-ми откроявало божествеността на това (00:12:35) учение, че всяко едно родено същество е (00:12:38) всъщност раждане на Христос, че той не (00:12:40) се е родил веднъж. Да не говоря, нали за (00:12:44) мита на природата, където слънцето всяка (00:12:47) година се ражда, всяка година умира, (00:12:50) след това възкръсва и пак този мит, (00:12:52) който на нашата земя не е мит, ами е (00:12:54) реалност, това е в (00:12:56) източна югоизточна Европа. Хората, които (00:12:59) са се занимавали със земеделие, това са (00:13:01) го живяли. Да, нали? И възкръсването на (00:13:04) природата и Персефона в гръцката (00:13:06) традиция. (00:13:08) По-страшното (00:13:09) е разпилявам се много, защото темата е (00:13:12) безкрайна. Безкрайна. Аз си давал за (00:13:13) сметка. Да, безкрайна е. Но трябва да си (00:13:16) даваме сметка, че християнството ни е (00:13:19) завещавало път на един човек, (00:13:22) който а изразява божествеността в цялата (00:13:25) си пълнота и ни казва, че и ние сме по (00:13:27) същия начин. Тоест, той ни завещава (00:13:30) възможността всеки един от нас да бъде (00:13:33) Христос и да го живее. дълбокото (00:13:36) божествено откровение и той си е дал (00:13:38) един ясен път как ние да стигнем до (00:13:41) самия живот в нас, защото аа когато Исус (00:13:47) минава през собствените си посвещения, (00:13:49) това са (00:13:51) пустинята, отчалническият му е път, (00:13:53) себесъбирането, кръщението, в един му (00:13:57) момент му се отварят собствените небеса, (00:14:00) тоест отваря се космосът му и го и чува (00:14:02) гласа на Господа: "Това е моят син (00:14:05) възлюбен син, от когото е моето (00:14:06) благословение. Но това всъщност е задача (00:14:09) на всеки един човек от нас да мине през (00:14:12) този път да чуе този глас. Този път през (00:14:15) любовта ли минава? Християнството, пътят (00:14:18) на любовта и Бог Бог е любов. Бог е (00:14:20) любов. Да. Какво не разбираме ние за (00:14:23) любовта? Ми значи в нашия човешки живот, (00:14:26) в който съвременният свят се опитва (00:14:28) масово да ни отскубне, имаме две прояви (00:14:30) на любов. Това е любовта към любимия (00:14:32) човек и любовта към децата. (00:14:35) Ако ние живеем в пълнота и се отдадем на (00:14:38) ежедневното ни откровение на самия (00:14:41) живот, че всъщност тези хора са прояви (00:14:44) на (00:14:45) божественост, аз мисля, че тогава ще (00:14:47) разберем. И апостол Павел в послание към (00:14:50) коринтяните 13-та глава, апостол Павел (00:14:53) ясно дефинира първата екзистенциална (00:14:56) философия на западната култура, в който (00:14:59) казва, че ако (00:15:01) ние нямаме любовта, нищо нямаме. И ако (00:15:05) нея не познаваме, каквото и да знаем, (00:15:08) нищо не знаем. В този смисъл в основата (00:15:11) на християнската цивилизация се полагат (00:15:14) основите на това, че нашата същност, (00:15:18) нашето човешко качество е това ние да (00:15:21) бъдем любовни вещества. (00:15:23) простичко казано, нали, вътрешното (00:15:25) християнство или така нареченото (00:15:27) мистично християнство, такова, каквото е (00:15:29) познато в традицията като живеене в (00:15:32) манастирите, е всъщност потъването в (00:15:35) безмълвие и достигането до божественото (00:15:38) съзнание чрез отречения от света и (00:15:41) потеване в тишина, което е чиста аске. (00:15:44) Аскетизъм. Аскетизъм. Да. Всъщност това, (00:15:47) което се случва с идването на (00:15:48) християнството, (00:15:50) е пренесения в жертва (00:15:54) Пандионис. Всъщност архетипът на Исус по (00:15:58) нашите земи някъде далече в корените (00:16:01) може да го търсим в дионисивото начало (00:16:03) по нашите земи. (00:16:05) Това е една много дълга и дълбока тема, (00:16:08) в която аз съм се ровил и се рова и (00:16:11) пускам през тялото си като (00:16:13) съпреживяване, защото пък Дионис по (00:16:16) някакъв начин се родее много с шива в (00:16:19) индийската традиция (00:16:21) и могат да се потърсят такива не само (00:16:24) паралели, чисто академично да се подходи (00:16:27) и да се сравняват учения и начини на (00:16:30) живот, а може и чрез преживяване да се (00:16:33) докосва човек. живявайки се в различни (00:16:35) образи страни на (00:16:38) божествеността, там където всички (00:16:40) религии се докосват на (00:16:42) върха, идеята за безмълвието и идеята, (00:16:46) че когато ние се освободим от целия наш (00:16:49) психоментален опит, както от (00:16:51) чиогическата традиция, ние достигаме до (00:16:54) божествения живот и той се откровява в (00:16:56) тишина. това, което го има в исихаската (00:16:59) традиция, това, което е шувада в (00:17:01) будизма, това, което е йогическата (00:17:03) традиция. Но интересното е и нещо, на (00:17:07) което аз искам така да споделя като опит (00:17:11) и като виждане и като някакво прозрение (00:17:13) за себе си, е, че (00:17:15) всъщност това, (00:17:17) което суфизмът дава и посланието на на (00:17:21) тази книга за скрития имам в шитската (00:17:24) традиция, може би знаеш има 12 имама. (00:17:27) Всеки един носи едно откровение, (00:17:29) следващият носи следващо. носи така (00:17:32) душата на всеки един от хората вярващи в (00:17:36) тая традиция и общността като цяло върви (00:17:37) към божествеността. Но последно (00:17:39) откровение ще бъде дадено от 13-тия (00:17:42) имам. 13-тия имам това е откровението на (00:17:44) всеки един от (00:17:47) нас. Това е според мене най-великото (00:17:52) прозрение, до което тази традиция се (00:17:54) докосва, което касае не само исляма, (00:17:56) касае всеки един от нас. (00:17:59) Това е и нещото, което Кришна Мурти (00:18:01) заяви пред теософското общество, че (00:18:04) всъщност оттука нататъка, ако ние искаме (00:18:07) да запазим божествеността на тая земя, (00:18:10) ако искаме да се съхраним, ако искаме да (00:18:13) дух, ако искаме да имаме чист живот, не (00:18:15) трябва да чакаме да дойде някой Буда, (00:18:18) Исус, Мохамед, които са велики учители (00:18:22) на човечеството, но е дошло времето, (00:18:25) когато всеки един от нас трябва да се (00:18:28) пребори за собственото (00:18:31) откровение. И аа тази (00:18:35) традиция, свързана и с Руми и Шанс, но (00:18:38) най-вече в идеята за 13-ти имам е нещо, (00:18:41) което мен а дълбоко (00:18:45) ме разкърти и спечели в а възможността (00:18:50) да видя там, където се докосват (00:18:52) мистичните традиции. И това е тишината, (00:18:56) което не е нещо, което лесно може да се (00:18:59) постигне. Казвам на всеки познае (00:19:02) приятел, пък и себе си се хващам, нали, (00:19:04) в това постоянно дърдорене на ума. (00:19:07) Затвори си за две минути очите и се (00:19:10) опитай да млъкнеш. (00:19:14) А може би едно от най-трудните упражнева (00:19:16) е Да. Но както казва всяка една от тея (00:19:20) традиции, за които споменахме, е нещото, (00:19:23) което може да ни открови божественото (00:19:25) откровение, когато нашият ум слуша, (00:19:28) когато а чашата е празна, както казват (00:19:32) зебудистите, и в нея има възможност да (00:19:35) се сипе аа както в онзи колан чай. (00:19:39) Иначе, когато е пълна, нашия ум Господ (00:19:42) колкото и да излива, ние няма да поемем (00:19:43) на нищо. (00:19:45) Знаем, че от най-древни времена, когато (00:19:47) хората (00:19:49) търсят прозрения и въобще, когато са (00:19:54) насочени към това да развиват духа си, (00:19:57) поглеждат (00:19:58) към едно от най-големите страхове на (00:20:02) човека, страха от смъртта. И затова във (00:20:05) всяка една от световните религии, (00:20:07) религиозните школи, (00:20:10) учения има различни възприятия. (00:20:12) езотеричното християнство как гледа на (00:20:16) прераждането, за да стигнем до (00:20:19) традицията, в която се върти колелото на (00:20:22) самсара, значи ако трябва пак да се (00:20:25) върнем към чистото (00:20:28) християнство, това което са ни завещали (00:20:31) светител отци, изглобявайки Библията, (00:20:34) оставяйки ни точно тези четири (00:20:37) евангелия, има няколко текста в (00:20:41) евангелията, които (00:20:43) са много (00:20:45) интересни и в които говорят за това, че (00:20:49) Исус се разбирал и проповядвал и знаел (00:20:52) идеята за прераждането. (00:20:55) Едното е, когато учениците му го питат, (00:20:59) учителю, той се докосва до един слепец, (00:21:03) изцерява го и учениците скачат и казват: (00:21:07) "Учителю, поради чий грях? Негов ли или (00:21:11) на родителите му, той се е родил (00:21:15) сляп?" И тука въпросът е как така негов (00:21:19) грях, когато той се е родил (00:21:22) сляп? Тука може да се спекулира, да се (00:21:25) търсят, нали така (00:21:28) чисто (00:21:30) спекулативни идеи, че Господ прозира от (00:21:34) преди, че той може да види в живота му и (00:21:36) така и така да го направи. Но има един (00:21:38) по-интересен момент, който се говори (00:21:41) явно за прераждане и това е Евангелие на (00:21:45) Лука. Най-явно там можем да го видим (00:21:48) това нещо. Това е, когато а Исус говори (00:21:54) за свети (00:21:57) кръстител. В традицията се казва в (00:21:59) Стария завет пророците казват, че преди (00:22:01) да дойде Месията ще се появи отново (00:22:04) Илия. (00:22:06) И учениците му го питат: "Учителю, (00:22:09) учителю, а какво стана с (00:22:11) Илия?" И той каза: "Ами той дойде, те не (00:22:16) го познаха и постъпиха с него както си (00:22:19) поискаха. И следващото изречение казва"И (00:22:22) тогава учениците разбраха, че той говори (00:22:25) с Йоан Кръстител." В тоя смисъл Исус (00:22:28) явно заявява в Евангелието в прав текст, (00:22:31) без никакви уговорки, че свети Иван, а (00:22:36) светин Кръстител е прероден пророк Илия. (00:22:40) И ако човек се порови в информацията за (00:22:44) това как е живял Илия, какво е направил (00:22:47) през живота си, ще види кармично (00:22:49) разрешение на отрязването на главата (00:22:53) на Йоан Кръстител. (00:22:56) А какво ни казват ведите по този въпрос? (00:23:01) Нещото, което родее ведите с много други (00:23:07) традиции, това е едно основно понятие и (00:23:10) то е понятието за ред, за (00:23:15) хармония, да го кажем в нашата традиция (00:23:18) космос. И за свързано с нещата. Това е (00:23:23) понятието рита. (00:23:25) което по-късно в традицията в индуизма (00:23:29) придобива значението над харма. (00:23:31) Говорихме си в началото (00:23:33) на разговора за далото, което освен път (00:23:38) е и цялата свързаност (00:23:42) на (00:23:44) космоса от (00:23:46) предисъществуванието, от неназованото (00:23:48) към проявлението към природата. (00:23:52) Ведическата култура има няколко основни (00:23:55) неща и това са идеята за (00:23:59) прераждането, за духа, за кармата и за (00:24:04) освобождаването (00:24:06) от този (00:24:08) кръговрат. Тези идеи, разбира се, във (00:24:10) веритската култура са нахвърлени чрез (00:24:14) образи, чрез символи. (00:24:17) не са кодифицирани в стройна (00:24:20) философска система, което през (00:24:23) следведическия период във всяка една от (00:24:26) индийските (00:24:27) традиции застъпват и са обговорени, (00:24:30) обчертани и (00:24:33) съответно разяснени на на хората, които (00:24:36) живеят в този непрекъснат ритъм живот, (00:24:39) раждане живот, раждане, смърт. Със страх (00:24:42) поглеждаме към смъртта. (00:24:45) А в индийската философия като че ли не (00:24:49) присъства толкова засилената, как да (00:24:53) кажа, по-скоро смъртта е като (00:24:56) пречистване, като вход към следващо (00:24:59) измерение. Ще ти кажа нещо много (00:25:01) откровено. Да. Философията едно, (00:25:04) религията друго, реалния човешкия живот (00:25:08) съвсем друго. (00:25:10) Ние живеем в свят, в който раждаме се и (00:25:14) умираме. И наистина (00:25:16) смъртта не толкова наша, но на близките (00:25:19) хора е нещо, (00:25:21) което а с лека ръка само роботите може (00:25:25) би ще преживеят. (00:25:27) В този смисъл ние като хора, като (00:25:30) човеци, винаги ще имаме един ужас от (00:25:35) смъртта и ще намираме начини по някакъв (00:25:38) начин да се справяме с това нещо. Колко (00:25:41) добре, колко зле, но Индия е един (00:25:43) типичен пример колко много болка има в (00:25:46) това нещо и колко много плач и колко (00:25:49) много ужас има обикновеният човек от (00:25:52) загубата. И мисля, че това е (00:25:53) най-нормалното нещо. една крава, когато (00:25:56) загуби Талечо си, тя реве с дни, а (00:26:00) виждал съм и Гарван, те са моногамни, да (00:26:03) загуби двойката си и след това той да (00:26:06) обикаля със смесци в рефта. (00:26:10) Ние, хората, не сме различни от (00:26:12) животинския свят. Преживяваме тази драма (00:26:15) дълбоко и всъщност религиозните учения и (00:26:19) традиции са (00:26:20) начините. Тибетският будизъм е един (00:26:23) добър пример за това нещо. как нашата (00:26:25) душа да бъде подготвена за собствената (00:26:28) ни смърт, но и също да разбираме, че (00:26:31) смъртта на хората около нас е едно нещо, (00:26:34) през което всеки един минава и това да (00:26:36) не бъде воденичен камък, който да съде (00:26:40) работа на психоанализата съвременно (00:26:42) време, когато се случи такова нещо. Още (00:26:44) по-наток японците са открили една точка (00:26:47) на няколко сантиметра от пъпа, която (00:26:50) когато бъде (00:26:52) активирана, те преминават директно в (00:26:55) този отвъден свят. Интересното е, че (00:26:58) тази точка се намира и до точката на (00:27:01) живота и на на секса, на (00:27:03) възпроизводството. (00:27:05) Каква игра на Бога е това да бъдат тези (00:27:09) две точки толкова близост живота и (00:27:11) смъртта? За Бога и за погледа на мъдреца (00:27:15) това е едно и също (00:27:17) нещо. За обикновения човек, за всички (00:27:20) нас това е (00:27:22) драма. Това е и това, което каза ти. (00:27:27) Християнството, езотеричното (00:27:28) християнство. Всъщност (00:27:31) кръстът това е духът. (00:27:34) И това е материята. И всеки един от нас (00:27:37) е разпънат постоянно между това живеене (00:27:40) в материалния свят и чистотата на духа, (00:27:44) която не (00:27:47) търпи, да го наречем с думите на (00:27:50) християнството земно умърсяване. (00:27:54) В този смисъл в различните култури, (00:27:57) различните религии са намерени различни (00:28:00) опити да се чисто прагматично да се (00:28:03) подходи към този въпрос живот, смърт, (00:28:06) смърт, живот, (00:28:08) възпроизводство и съответно спасение от (00:28:10) това нещо. (00:28:12) В индийската традиция това се нарича (00:28:17) самсара, тоест непрекъснато колело, (00:28:20) което се движи и се върти от живот към (00:28:23) смърт. Но искам да те върна на (00:28:25) ведическата култура и да ти кажа една (00:28:28) мъдрост, (00:28:29) която мен винаги ме е водила. Ще се (00:28:32) отдалеча малко от темата, но тя е (00:28:33) свързана с това нещо. (00:28:36) направим един мост към будизма в един (00:28:40) по-късен епос, който е така, който (00:28:44) кодифицира традицията на (00:28:47) индуизма, махабхарата, има един епизод, (00:28:50) в който братята, които се опитват да (00:28:54) възстановят загубената си с (00:28:56) несправедливост и неспазени обещания, (00:29:00) собственост, традиция, царство, жена и (00:29:05) имущество един по един (00:29:08) умират и малко преди да умре най-малкият (00:29:11) брат Яма, богът на смъртта му задава (00:29:15) един въпрос и той е казва така: "Ако ти (00:29:19) отговориш правилно на въпроса, аз ще (00:29:21) съживя теб и братята ти и вие ще (00:29:23) продължите по пътя. Ако не, ще загубите (00:29:27) не само животите си, но и духът ви ще (00:29:30) бъде пороган, защото не сте изпълнили (00:29:31) собствената си тхаарма. (00:29:34) И въпросът е какво е (00:29:39) неизбежното? Отговор е щастието. (00:29:43) Щастието е неизбежно. Да. И това е нещо, (00:29:46) което (00:29:48) спасява рода, спасява царството и така (00:29:53) започва английската (00:29:55) култура. В този смисъл това е една (00:29:58) опозиция на будистското, че е неизбежно (00:30:02) страданието. Но в крайна сметка и в (00:30:06) дълбочината на християнската традиция, (00:30:08) един ориген, да речем, говори същото, че (00:30:11) в крайна сметка в края на пътя всички ще (00:30:14) бъдат (00:30:15) спасени. И ако го погледнеш от принципа (00:30:18) на ентропията, нали, и от принципа на (00:30:21) края начало. в края начало, но в крайна (00:30:25) сметка а животът (00:30:28) и нещото, което ние, всеки един от нас (00:30:32) иска е накрая това, за което си (00:30:34) говорихме смъртта, да преминем отвъд с (00:30:37) усмивка и да оставим хората около (00:30:41) нас, напускайки тоя свят и те да бъдат (00:30:45) усмихнати. И това могат само големите (00:30:49) духовни люде. За съжаление имало бройни (00:30:53) цялата история на човечеството. А (00:30:55) щастието свързано ли е (00:30:57) с тази празнина, този интервал от време (00:31:03) пространство, в което умът смира? Тъй (00:31:05) като западният човек, ние сме също част (00:31:08) от (00:31:09) тази западна цивилизация, която е (00:31:11) толкова шумна, умът на западния човек не (00:31:16) спира да калкулира. Лечен на изток е не (00:31:20) е там хаосът е по-голям. Значи, ако ще (00:31:23) говорим за щастие, засънствие (00:31:25) религиозния смисъл на думата в (00:31:27) дълбочина за притежание и изпитване на (00:31:32) вечност, (00:31:34) непроменливост, а (00:31:37) трайност, това, което европейската наука (00:31:40) нарича (00:31:41) битие, то е единствено протежимо, когато (00:31:44) умът не работи. (00:31:46) Иначе говорим за удоволствие, говорим за (00:31:48) удовлетворения, говорим за едно ибънджи (00:31:53) в надпревара за скачане, адреналин и (00:31:58) консумиране на непрекъснати наслади и (00:32:01) удоволствия. Но не можем да говорим за (00:32:03) щастие. Това, което дълбоката култура и (00:32:06) традиция разбира в Индия, то се нарича (00:32:07) ананда. (00:32:10) висшата а (00:32:12) осъзнаване, което граничи с неописуемо и (00:32:16) безгранично блаженство (00:32:18) тук и (00:32:19) сега този момент м това пак е част от (00:32:23) матрицата. Говорим за тук и сега на Бога (00:32:26) в нашата култура или говорим за тук и (00:32:29) сега на вечното, (00:32:31) непроменливото и истинското, което е (00:32:33) самият чист дух. (00:32:36) Успея ли да се докоснеш през твоето (00:32:38) пребиваване толкова години в тази (00:32:41) пустош, където е и хижата ти? Ако трябва (00:32:44) да съм честен, аз се докоснах преди да (00:32:46) се кача на хижата за много кратък миг, (00:32:50) който се разтегли във времето като (00:32:55) някакъв изключително екстатичен момент. (00:32:59) държа тялото ми а вибриращо, (00:33:04) наелектризирано, усмихнато, екстатично, (00:33:07) буквално аа (00:33:10) като върховно любовно (00:33:13) преживяване и опиянение, граничето с (00:33:17) неописуемостта на нито едно физическо (00:33:20) преживяване. И това е нещото, което ме (00:33:23) изстреля в (00:33:24) планината. В планината не съм се (00:33:26) докосвал по тоя начин. (00:33:29) ми предстои още много път да освободя от (00:33:32) себе си товарите, които имам, човешки, (00:33:35) лични, семейни. Целенасочено ли го (00:33:38) търсеше? Защото много хора целенасочено (00:33:41) търсят такова изживяване. Някои го (00:33:44) наричат пробуждане, събуждане. Има много (00:33:46) различни термини. Много хора има, които (00:33:49) много биха искали да достигнат до там, (00:33:51) но не достигат. И въобще, ако го търсим (00:33:53) и се опитваме да го достигнем, можем ли (00:33:55) да го достигнем? Значи два са пътя. (00:33:57) Единият Бог да те питне с пръст в (00:34:00) гранична ситуация, катастрофа, смърт (00:34:02) наблизък, (00:34:04) или (00:34:06) свръхдоза, психаделик, на който на ръба (00:34:09) да умреш, Господ ти казва: "Няма да (00:34:12) умреш, ама виж какво мога да ти покажа, (00:34:14) че има." (00:34:16) или а съзнателна аскеза, която минава (00:34:21) през много труд, много дисциплина, много (00:34:24) глад, много (00:34:26) самоотречение и в един момент ти се (00:34:30) отварят небесата и ти казват: "Имаш още (00:34:33) да работиш много, но най-че го има." (00:34:36) Може ли да се каже, че в твоя случай ти (00:34:38) а имаш опитности с едното и другото? (00:34:42) Имам опитности, да. (00:34:44) Аа когато започнах да се занимавам с (00:34:48) йога, това (00:34:50) беше жадувано като все едно отиваш на (00:34:54) състезание (00:34:56) буквално, но се бориш със себе си, със (00:34:59) света, с боговете да се докоснеш до това (00:35:04) нещо, което няма аналог в човешкото (00:35:07) живеене, според мен. (00:35:10) И като разбереш, че то е възможно, ти се (00:35:14) отдаваш (00:35:16) докрай без никакъв Не става въпрос за (00:35:19) компромис, без задръжка, без нищо, като (00:35:21) да си като си влюбен в онова, което е (00:35:25) нез, но си влюбен там, където няма (00:35:29) измерения. Освен това измерение, което (00:35:32) познаваме, имал ли си досег с други (00:35:34) измерения? В началото на разговора (00:35:37) споменах, че светът извън тялото и вътре (00:35:40) от тялото е безкраен. Но като казвам (00:35:42) безкраен, това не е дума (00:35:44) философска. Това е са (00:35:47) реалности, които са (00:35:49) безгранични и самовиденията са ни само (00:35:53) сегмент от реалностите, с които ние (00:35:55) можем да се докоснем. (00:35:58) Пътят на това нещо (00:36:00) е вътрешната алхимия чрез медитации, (00:36:04) пост, молитва и непрестанна аскеза. (00:36:09) А другая път е пътят на (00:36:12) шаманите, магическите растения, (00:36:15) психаделиците и така наречения външна (00:36:19) външна сома, което е застъпено във (00:36:22) ведическата култура като път на (00:36:24) откровение и раждане на една цяла (00:36:27) култура. Кога е опасно да (00:36:30) използваме растения, различни (00:36:33) субстанции? Човек не просто трябва да е (00:36:36) готов, ако иска да използва като път към (00:36:40) откровението и към (00:36:43) божествеността, да има вещ наставник, (00:36:47) шаман истински или самият човек да бъде (00:36:51) изключително подготвен и да знае, че (00:36:55) това са неща, които отварят портите (00:36:57) съзнанието, но не му дават нищо на (00:37:00) готово. И по-скоро трябва да разбере, че (00:37:03) виденията и нещата, които и световете, в (00:37:06) които (00:37:06) пътуват, след това трябва да бъдат (00:37:09) постигнати (00:37:11) чрез вътрешна аске. (00:37:14) Имаше ли такова мистично преживяване в (00:37:17) Индия, (00:37:18) което не могъл да разкажеш? Мила Репа и (00:37:21) Ситхарта на Хесе бяха хората, които (00:37:24) създадоваха образа на Индия в мен. (00:37:28) И когато падна комунизма и беше възможно (00:37:31) да се пътува, аз исках да с 200 да (00:37:34) изтегля, да изтичам, да видя земята на (00:37:38) моите герои. (00:37:40) Но тогава моят мъдър наставник ми каза, (00:37:46) "Не намери твоята Индия, намери твоя (00:37:50) Тибет, намери място, където силата на (00:37:54) духа ще ти се прояви необременена от (00:37:59) традиция, (00:38:00) учител или нещо, което може да те изкара (00:38:03) от пътя. (00:38:05) И след като го направиш това нещо, Индия (00:38:08) и Тибет са отворени пред тебе. Тогава (00:38:11) отидох на хижа Иван Басов. Не беше (00:38:13) планувано на тая хижа. Просто тръгнах (00:38:16) пъти самата начало казай така, както съм (00:38:18) в момента, без пари, без дрехи, без (00:38:21) нищо. И когато ми се отвори това (00:38:24) пространство там, тази шир, тази (00:38:26) благодат, казах, "Това (00:38:28) е." И така 30 години. (00:38:33) А когато се запознах със съпругата ми, (00:38:37) бяхме на един (00:38:38) връх близо до хижата, едно от моите (00:38:41) места на посвещение, Откровения, където (00:38:44) съм имал излив на (00:38:45) духа. Говорихме си за Индия и аз с (00:38:48) насмешка и с голямо преображение (00:38:50) казах:"Виж какво, нямам нужда от Индия, (00:38:53) аз имам всичко тука. Имам си планина, (00:38:55) имам си въздух, имам си свобода, имам си (00:38:58) тишина. Всичко, което съм прочел и което (00:39:00) съм се любувал и съм се интригувал и ми (00:39:03) е било важно на сърцето и душата, аз (00:39:05) тука си го намерих. Тогава жена ми много (00:39:10) мъдро ми каза: "А, виж какво, Индия не е (00:39:12) дух само. Индия е (00:39:14) плът. Индия е миризми. Индия е манго. (00:39:18) Индия е папая. Индия е (00:39:21) жени. Индия е (00:39:23) страст. Нещо коренно различно от това, (00:39:26) което ти си търсил. (00:39:29) И слава на Бога и на жена ми. Аз (00:39:32) послушах този съвет и отидох на едно (00:39:34) дълго пътешествие, почти година и (00:39:37) половина, на изток и наобратно по (00:39:41) земя. И тогава за първи път се сблъсках (00:39:44) не с духа, с плътта на (00:39:48) Индия, която е омагьорстваща, (00:39:52) взривяваща, непосилна, понякога тежка. (00:39:55) Много хора мислят, че не искат да чуят и (00:39:59) да се докоснат до това нещо. Пък за духа (00:40:02) вече имах усмивка в себе си и слава на (00:40:06) Бога имах възможността да се срещна с (00:40:09) хора, които са се отдали наистина на (00:40:12) духа по пътища, по гори, в пещери успях (00:40:19) да видя тези за хора, за които бях само (00:40:22) чел, нали. (00:40:24) И имам няколко срещи с такива, които (00:40:25) оставиха дълбок отпечатък върху мене, но (00:40:28) всъщност сблъсъкът ми с Индия беше това, (00:40:30) че всъщност разбрах, че Индия е (00:40:34) материална, тя е (00:40:36) осезаема и тя е в много случаи (00:40:39) непоносима. И оттам идеята за това, (00:40:43) което си говорим дотука, начините, по (00:40:46) които ние да се измъкнем от тази (00:40:48) непоносимост и да можем да живеем в (00:40:51) хармония и дълбоко в себе си, (00:40:55) смирени и почитайки божествеността, (00:40:58) въпреки целия ужас, който ни заобикаля, (00:41:00) защото в Индия има много ужас, нали, (00:41:02) тази романтична представа, че Индия е (00:41:04) някаква много духовна страна, че е много (00:41:06) хубаво, че там пеем песнички и че нали и (00:41:11) забавляваме се стигайки до Бога е много (00:41:14) далеч от истината. Иска ми се да (00:41:16) направим един синтез а между а религия, (00:41:21) философия, (00:41:22) психология. Може там вече направи един (00:41:25) синтез. Казва се Кен Уилбър характър на (00:41:29) съзнанието. Дълбоко препоръчвам на всеки (00:41:31) човек, който се докосва до дух, (00:41:33) философия, психология. Това е, което ти (00:41:36) казваш. Една гениална книга. Той е (00:41:38) написал съвсем млад. Бил е 20-годишен (00:41:41) там. Първият (00:41:42) труд за 20-годишен е такъв чук, нали, (00:41:47) който буквално може да така да взриви (00:41:50) представите на хората за колко може един (00:41:53) човешки ум на такава млада възраст да (00:41:56) събере, компилира, подреди. (00:41:59) Разбира (00:42:00) се, аз искам тука да кажа, че в нашата (00:42:05) култура европейска в 20 век има на (00:42:08) споменена само три имена. А това са (00:42:10) Мирче Илиаде, Джозеф Кембъл, Карл (00:42:13) Густафюм, които правят грандиозни (00:42:16) синтези на човешкия дух и човешката (00:42:19) психика като дълбочина, (00:42:22) прозрение, а исторически модели и (00:42:25) културни, които според мене трябва да (00:42:29) бъдат не само настолни книги на всеки (00:42:31) човек, който се интересува от дух и (00:42:33) психология, но трябва да залегнат (00:42:35) дълбоко в нашето образование, защото (00:42:39) наскоро Скоро беше модерен един термин (00:42:41) трансхуманизъм, (00:42:43) да. (00:42:45) Мй може да придобие чудовищни измерения (00:42:49) на това, което шепа бол на мозъци искат (00:42:53) и могат да направят чрез машините. В (00:42:56) никакъв случай не съм против (00:42:58) нефтологията. Напротив, респектиран съм (00:43:00) и виждаме докъде може да стигне (00:43:03) човечеството. Но без духа, без това, (00:43:07) което Мирче Илиа предира за потребност (00:43:09) от нов (00:43:11) хуманизъм, трансхуманизмът ще бъде (00:43:14) катастрофа. А за трансхуманизъм можем да (00:43:17) говорим в индийската култура и това е (00:43:20) опитът на йога да излезе от нормалното (00:43:23) човешко живеене и да изгради едно тяло. (00:43:29) една психика и един дух, които са отвъд (00:43:32) природното, отвъд човешкото, накарайки (00:43:36) физиологията да бъде (00:43:37) подчинена на една традиция, на един ум. (00:43:41) Това е много интересно. Това е (00:43:42) транскоманизъм в чист вид, изкован преди (00:43:45) 1000 години. Физиката на йога. Да, йога (00:43:47) традицията. И а можеш ли да разкажеш (00:43:50) повече, защото е любопитно? Ами, значи (00:43:53) съвсем простичко. Ние сме животински (00:43:56) вид, който като всеки (00:43:59) вид има една основна биологична природна (00:44:04) задача. Разждали се възпроизводство и (00:44:07) така част от някакъв кръг хранителен, (00:44:11) биоценоза, бекона, но изпълняваме този (00:44:15) модел, който е кова милиарди години. (00:44:18) Йогическата традиция се възправя срещу (00:44:21) това нещо, (00:44:23) оставайки не на инстинктите тялото и на (00:44:27) естествения ход на нещата. спира (00:44:30) потока на мислене, дишане и при (00:44:36) мъжа (00:44:37) семеизливане, за да може цялото това (00:44:40) нещо да бъде вкарано в гръбнака, в (00:44:43) мозъка и да се постигне екстаз и да се (00:44:47) постигне състояние на живеене не по (00:44:51) пътя, който еволюцията е решила за тези (00:44:56) тела. Тоест, възможна е трансмутация на (00:44:58) сексуалната енергия. Да. И тя води до (00:45:02) състояние, което е енергизиращо. (00:45:05) Ами ако човек не полудее, тоест ако (00:45:09) спазва, толкова е силно. Ами значи (00:45:12) психоанализата един Фройд и най-вече (00:45:16) Вилхм Райх ни каза до какво се стига, (00:45:18) нали, когато тази сексуална енергия не е (00:45:21) овладяна или най-добре канализирана. (00:45:23) нещо, което е задача на нашето общество, (00:45:25) нали, да я разпредели така, да я (00:45:29) дистрибутира, че тя да не бъде (00:45:32) агресивна, да не бъде непрекъснато (00:45:35) търсеща, нали, това, което гените искат (00:45:38) непрекъсна да се възпроизведат. И знаем, (00:45:40) че ако това не бъде направено по (00:45:41) правилния начин, води до душевни (00:45:44) болести, нали? В това е стъпил цяла (00:45:46) целия канон на психоанализ. Така. И тук (00:45:48) е важно да бъдем откровени със себе си, (00:45:51) да погледнем в себе си, да видим (00:45:54) всъщност как в нас се отразява нещо, (00:45:57) което е много типично за западната (00:45:58) култура и това е, че има две основни (00:46:01) теми табу. За едната говорихме за (00:46:04) смъртта, другата е секса и те са дълбоко (00:46:07) подтиснати. Всъщност ти говориш за (00:46:10) трансформиране на тази сексуална (00:46:12) енергия, така че тя не да бъде (00:46:15) потисната, а всъщност да бъде (00:46:16) пренасочена. Правилно ли те разбира? (00:46:19) Затова се грижи цялата (00:46:21) цивилизационна, целия цивилизационен (00:46:23) поток, както има хора. За потискането (00:46:26) имаш предвид? Не само потискането и (00:46:28) сублимирането, ако използваме думите на (00:46:30) психоанализата, има едно много малко (00:46:33) книжле, според мен също задължително за (00:46:35) всеки човек, тръгващ по духовни пътища. (00:46:37) И това е ероси култура на Зигнанд (00:46:40) Фойд, където той в самото начало (00:46:43) обяснява пътищата, по които енергията на (00:46:46) живота ни, (00:46:47) сексуалността бива канализирана в (00:46:50) изкуство, в култура, в работа, в (00:46:54) кариера, в и той споменава, че чува от (00:46:58) приятели, че всъщност най върховната (00:47:02) сублимация може да се извършва от (00:47:04) йогите, но той слага ръка на сърце и (00:47:07) казва, "Аз там не съм вещ. Не мога да не (00:47:10) мога да потвърдя." И можем много (00:47:12) аналогии да правим (00:47:14) между начина, по който югическата (00:47:17) традиция сублимира сексуалната енергия. (00:47:19) И за това, което в 20 век на ензим (00:47:21) проект говорит на (00:47:24) Индия, влажният тропик успява да погълне (00:47:29) в себе си толкова много неща и постоянно (00:47:31) да ги изваждат в нови форми. Това е (00:47:35) магията на Индия. Това е магията на (00:47:37) живота. Там едно (00:47:39) непрекъснато движение на това, което (00:47:41) започнахме разговора за живот и смърт. (00:47:43) Там това е пред тебе постоянно навсякъде (00:47:47) от растителния цвят, който постоянно (00:47:49) пада, гние и изниква. Нещо така и от (00:47:51) човешкия живот на улицата, където до (00:47:53) скоро и все още а смъртта може да я (00:47:56) видиш. Тя не е скрита като от западния (00:47:58) човек. Тя е пред теб. Тя е тук и сега (00:48:00) навсякъде. (00:48:02) В тоя смисъл, там където има много (00:48:05) живот, има много (00:48:06) смърт. В духовния смисъл на дум на тези (00:48:10) неща в Индия има традиции, които (00:48:13) избухват, излизат, дават някакво (00:48:16) откровение, след това затихват, идва (00:48:18) нещо друго. То носе от предишното. Има (00:48:21) безкрайно много синтези на различни (00:48:23) духовни учения и традиции. Индия, един (00:48:25) огромен континент, нали, не си го (00:48:27) представяме като суб адина, нали, който (00:48:30) има пет мислитела и те а мислят някакви (00:48:34) неща. Не, има, но а тантра е един от (00:48:37) тези грандиозни синтези на индийската (00:48:39) култура, в който разбира се има много (00:48:41) течение. То не само една единствена (00:48:43) тантра, но не бива да забравяме, че в (00:48:46) тази а традиция и в тази култура (00:48:51) крайното нещо е мокша. Крайното нещо е (00:48:53) Нирвана. Крайното нещо (00:48:55) е саматхи. Крайното нещо е (00:48:58) освобождението от психофизическото ни а (00:49:02) състояние на заточеност, на (00:49:05) напрегнатост, на заключеност, на (00:49:08) огнетеност. И разбира се, тантра е един (00:49:11) от пътищата, който води до такова (00:49:15) освобождение, в който има ритуали, (00:49:18) медитации, сексуални практики, техники. (00:49:22) В някои от традициите на Тантра те (00:49:23) стигат до групови оргии, нали, а които (00:49:27) стряскат западния човек. Разбира се, в (00:49:30) това има своите обяснения (00:49:33) психологически, философски дори, че а (00:49:36) нашето ежедневие е нещо, което ни държи (00:49:38) част от матрицата. Да използваме тоя (00:49:40) език, че нашият ежедневен ред е нещото, (00:49:44) което ни прави вкопчени в тоя материален (00:49:46) свят. И нарушавайки табутата на (00:49:49) ежедневието, ние влизаме в другостта, в (00:49:52) свещеността, ако използваме думите на (00:49:55) западната философия и култура. И много (00:49:57) често чрез такива абсурдни за нас аа а (00:50:02) ритуали аа източните хора, посветени в (00:50:06) тая традиция достигат до освобождение. (00:50:09) Защо в изтока няма табу? А напротив, не (00:50:14) да няма табу. Там има много табу. Там (00:50:16) има много табу. Ще ти дам един (00:50:19) пример. Скочих в една река да нали това (00:50:23) преди много години, преди почти 20 (00:50:24) години в една много бърза река. (00:50:27) Бях още млад. Тялото беше здраво, диво, (00:50:30) буйно, а можеше да си позволи всякакви (00:50:32) екстреми. Изкочих гол в една бурна (00:50:34) непалска река, наистина много (00:50:37) бурна. И реката ме отнесе на няколко (00:50:41) километра по-надолу. Правил съм подобна (00:50:43) подобна лудост и в (00:50:45) Индия. И съответно излязох чисто гол. (00:50:50) Много далече от дрехите ми, които са. (00:50:52) Или докато стигна до мястото, където се (00:50:54) намирам, аа видях някакви хора, които (00:50:56) почнаха да пищат, да викат това, че ме (00:50:58) виждат гол. Викам, чакай сега, тука (00:51:00) виждат гол за първи път не съм. Отделно (00:51:02) имат много садовци по, които ходят голи (00:51:05) и така, но моето тяло ги стресна. И (00:51:07) вечерта говорих с хазяина за тая случка (00:51:10) и той каза:"А, страшен грях си направил (00:51:12) това, нали така не е прилично." Ние (00:51:14) викам добре бе, храмовете ви са пълни (00:51:17) със сексуални сцени. Тука дори пред (00:51:19) твоята къща има горе една дърворезба, (00:51:22) която е от а нали и той каза това е (00:51:26) дадеш едно само за боговете. Йога (00:51:29) студиата в целия западен свят са (00:51:32) препълнени с хора, които го практикуват. (00:51:35) Това част ли е от от тази така наречена (00:51:38) new ейж лотува? Западът се запознава с (00:51:41) йогата, традицията извън академичните (00:51:45) среди. Там първоначално (00:51:47) има изследователи, етнолози, (00:51:50) антрополози, които се докосва (00:51:52) биндийските текстове, но това са хора, (00:51:54) които (00:51:56) не могат да разширят познанието си чрез (00:51:59) масово (00:52:02) на масовата култура и на масовия човек. (00:52:05) И края на 19-ти, началото на 20 век (00:52:08) започват първите гастрольори, да ги (00:52:09) начем спиритуални в Европа. (00:52:12) Сам виза Кананда е първият човек, който (00:52:14) идва и говори широко в (00:52:17) Америка пред еродирани, възпитани, как (00:52:21) да кажем така, не е масов потребител, (00:52:27) но аа широка публика, грамотна публика, (00:52:31) да речем така, ако мога така да се (00:52:34) изкажа. И оттогава след (00:52:36) него, а покрай бума теософското общество (00:52:40) започват много идеи от изтока да (00:52:43) навлизат масово и хората да бъдат (00:52:45) запознати с тях, аа да се превеждат (00:52:49) книги, да става модерно. Европа е залята (00:52:52) буквално от теософия, антропософия, (00:52:55) Розенкройцери и целия този бум и след (00:52:58) което започват да (00:53:00) пристигат дори в България по време на (00:53:03) комунизма. Вишна делананда и други (00:53:05) учители успяват да разтръбят учението на (00:53:09) йога. (00:53:10) Но ако трябва да сме честни за една (00:53:13) такава скрита традиция, една тайна (00:53:16) посвещенческа (00:53:18) традиция, важи този закон, ако искаш да (00:53:21) скриеш нещо, покажи го на (00:53:23) яве. Тоест в днешно време, ако излезеш (00:53:25) на улицата тука, сигурно докато отидеш (00:53:27) до Славейков, ще минеш през две йога (00:53:29) студия. В книжарницата ще намериш 20 (00:53:32) книги, но според мене малко от тях ще (00:53:36) дадат дълбочината и същността на йога. И (00:53:39) това е разбираемо, нали? Градският човек (00:53:41) няма как да се докосне и да разбере една (00:53:44) отчелническа горска традиция, същността (00:53:47) на която е да не се живее в града, да се (00:53:50) избяга от града и да се спасиш от себе (00:53:52) си. Нали човек в града живее по различен (00:53:56) начин. Той иска блага, иска здраво тяло, (00:54:00) иска кондиция, иска някакъв (00:54:03) психоментален и телесен (00:54:06) интегритет, за което йога така малко ги (00:54:09) улавя. Абсолютно а според мене не (00:54:13) разбирайки същността на класическата (00:54:15) йога. Ще дам един пример. Много често (00:54:18) или почти навсякъде дори големи имена в (00:54:20) йога превеждат йога като съюз, като (00:54:22) връзка и това наистина едно от (00:54:24) значенията на а (00:54:27) глагола. Но а според големите мислители (00:54:32) и така първият човек, който кодифицира (00:54:34) системата в писмен вид и създава една от (00:54:37) основните класически югически системи (00:54:39) Патанджали, (00:54:40) махариши, а според него йога е разслот. (00:54:45) не съюз. Според тази традиция, която има (00:54:48) своите корени в една много (00:54:52) древна философска система, йога е (00:54:58) дуалистична система и тя разделя духа от (00:55:01) материята като две неща, които никога не (00:55:04) се докосва. (00:55:06) В този смисъл да превеждаме йога като (00:55:08) съюз е смешно, нелепо и мисля, че е (00:55:13) жалко за традицията. В това (00:55:18) развито в материята общество на запад, (00:55:21) възможно ли е да съвместим духа? Има ли (00:55:25) някаква според мене сме вариант? Според (00:55:28) мене сме (00:55:29) задължени. Задължени сме да се върна на (00:55:32) 13-тия имам, на скрития имам. (00:55:35) Всеки един от нас носи дълбока съкровена (00:55:40) отговорност към себе си, рода си, (00:55:42) приятелите си и планетата като (00:55:46) такава. Да бъдем чисти, да бъдем мъдри и (00:55:50) да бъдем любовни. Се върнем на апостол (00:55:53) Павел. В тоя смисъл, ако ние нямаме тази (00:55:57) вътрешна църква, този вътрешен олтар, в (00:56:00) който да изпеем песна, да споделим (00:56:04) молитва или да замлъкнем за някакво (00:56:08) време, някакъв интервал малък от деня, (00:56:11) мисля, че ще вървим това, което (00:56:13) съвременното общество навсякъде ни (00:56:15) предлага. войни, планета, (00:56:18) убийства, (00:56:20) надпревара за за (00:56:23) какво? Смърт. В най-бруталния смисъл на (00:56:27) това. Ужасяващо се. Градим ли една (00:56:29) голяма колективна карма, която като (00:56:32) бумеранг ни връща повече и повече от (00:56:35) това, което сме (00:56:36) посяли като човечество? Ами всички (00:56:39) градин такава карма, слава богу, (00:56:42) има монаси, мистици, шамани, учелници, (00:56:46) добри хора на улицата. Всеки един от (00:56:50) нас, които вътрешно в себе си разбират, (00:56:53) че това не е окей и всеки един от нас, (00:56:57) дори пиейки чай с (00:56:59) благодарност и обикновеният човек (00:57:01) навсякъде по света в своята скромна (00:57:03) молитва пред олтарчето си, независимо (00:57:06) дали ще е външно или вътрешно, молейки (00:57:08) се за собствения си просперитет, се моли (00:57:11) и за тези около него, защото няма как. (00:57:14) Моята къща е добре, ако навсякъде са (00:57:17) всичко е в пожара. (00:57:19) Има го и другото, когато човек е изпран (00:57:21) пред много сериозно (00:57:23) предизвикателство да си (00:57:25) кажещо на мене. Нищо на никого лошо не (00:57:29) направих. Цял живот бях почтен, молих (00:57:32) се, бях добър с хората около себе си. Да (00:57:37) ги всяка ситуация е различна. Затова е (00:57:39) ценно това, което казахме в началото, че (00:57:42) човечеството ни е (00:57:44) завещало в свояте търсения на (00:57:47) религиозните (00:57:48) традиции, опитности и отговори на (00:57:51) човешки ситуации, в които всеки един от (00:57:53) нас може да попадне. Тоест различните (00:57:56) митове, различните религиозни (00:57:59) системи а са различен отговор на тази не (00:58:03) ситуация, ами на това нещо, наречено (00:58:06) живот. (00:58:08) И за това, което говориш ти, едното нещо (00:58:11) е идеята за кармата, да разберем, че сме (00:58:16) вплели някакъв възел преди, сега или (00:58:18) някой родител и това нещо неминуемо води (00:58:21) до себе си това. Но има един друг (00:58:24) отговор. Това е отговорът на (00:58:26) Йов, за който Юнг пише една блестяща (00:58:29) книга. Но самата ситуация в Библията е, (00:58:32) когато сатаната, нали, отива при Бога и (00:58:35) казва, "Я да видя тоя колко вярва с (00:58:37) тебе." И без никаква причина, без (00:58:39) никакъв (00:58:41) грях той демонстрира вярата си. И тука е (00:58:45) място да кажем, че няма нищо (00:58:49) по-силно, нищо (00:58:52) по здраво и (00:58:55) истинско от чистата вяра, която може да (00:58:58) ни измъкне от всяка (00:58:59) ситуация, която е нещото, което може да (00:59:03) ни даде упование ние да продължим (00:59:04) напред. Независимо какво изповядваме, (00:59:08) независимо какво, когато сме стъпили на (00:59:10) основата на Бога, на основата на (00:59:12) вечното, на непроменливото, на това, (00:59:15) което е истинското, това, което е (00:59:17) ценното, неща, които от нашата ежедневие (00:59:19) са изчезнали. Йовал Харади си позволи да (00:59:22) каже, че ценностите нямат обективен (00:59:24) смисъл, обективна стойност. Ще (00:59:26) съществува, че те са някаква фикция и че (00:59:28) това отбърза ръцете на войните, които са (00:59:31) в момента, може да си прави на каквото (00:59:33) си иска правото на силния е този. Но ако (00:59:35) ние си дадем сметка, че има и е имал и (00:59:38) ще има и винаги е божествеността и (00:59:42) силата и ние се опреме на нея, аз мисля, (00:59:44) че това е нещото, което може да изведе (00:59:46) човек от всяка една ситуация. Учителя (00:59:48) Ваклусш казва, че злото е не еволюирало (00:59:52) добро. Как гледаш на тази концепция? (00:59:57) Това също е един безкраен океан от (01:00:01) а проблема за злото в християнската (01:00:03) култура. не е за първи път (01:00:06) поставен. Тази идея, която Вакуш (01:00:09) споделя, е споделена и от (01:00:12) Августин, споделена и от, както (01:00:15) споменахме малко по-рано, от (01:00:17) Ориген. (01:00:19) Идеята има чисто метафизическа стойност (01:00:22) за това, че нямаме зло, което е (01:00:27) манифестация на някаква (01:00:30) субстанция и че трябва да се борим с (01:00:33) нея. (01:00:34) Но има и чисто (01:00:36) психологическо, чисто човешко, чисто (01:00:38) лично, без да влизам в дълбоките теми (01:00:41) на мислите на Вакощов, е ние да (01:00:46) разберем, че когато нещо се случи на нас (01:00:51) или някои ни причини, това е поради (01:00:53) чужда несъвършенство. Поради чуждо (01:00:55) несъвършенство. Да. И по този начин ние (01:00:58) можем да дадем, вместо да капсулираме (01:01:00) злото там и да фиксираме и да привнесем (01:01:03) то да си остане такова, да му дадем (01:01:05) възможност то да еволиира, то да се (01:01:09) съгради и че всъщност а по този начин (01:01:14) говоря в земен план, не в (01:01:16) метафизическите измерения, за които (01:01:17) Кабакош говори и за злата като такова. В (01:01:20) богословските (01:01:21) измерения ние даваме дъжността на човека (01:01:24) да израства и да върви към (01:01:25) съвършенството. (01:01:26) През прошката и благодарността ли минава (01:01:29) това? Да. През прошката и (01:01:31) благодарността. Каква е пречистващата (01:01:33) сила? Ние ги споменахме и преди, но това (01:01:38) е много ключово, защото нишите страсти (01:01:42) като гняв, ярост, (01:01:45) завист, те са буквално егрегор тук (01:01:49) в мястото, където се срещаме с теб. (01:01:53) Проблемът е град. Проблемът е (01:01:54) фиксацията. (01:01:56) и отработването на реакция като модел на (01:01:58) поведение, която става част от (01:02:00) ежедневието и (01:02:02) характера. Човек да се разгневи не (01:02:05) винаги е гня, а невиният е грях. Ще дам (01:02:09) пример Исус в храма, когато почва да (01:02:12) рита и да блъска и да крещи и да вика: (01:02:15) "Превърнах те дома на баща ми в (01:02:18) разборнически вертет. Той е побеснял. (01:02:22) Той е абсолютно откровен. (01:02:25) Използваме свещения гняв на Ахила в (01:02:28) гръцката традиция. Но когато това стане, (01:02:33) залепи се за нас, стане част от плътта (01:02:36) ни, част от дневната ни система поради (01:02:41) натрупвания (01:02:42) ежедневни, човешки, тогава ние трябва да (01:02:45) намерим механизми да се освобождаваме от (01:02:48) това нещо. И в нашата (01:02:50) култура хората са (01:02:53) намерили (01:02:55) обществен общ механизъм на (01:02:59) освобождаване. И това е публичният (01:03:01) ритуал на прошката. Той е всеобщ. Той не (01:03:03) е само за мен, за теб, за него, за за (01:03:06) там цялото общество има ден в годината, (01:03:09) в който трябва да да се (01:03:11) отърси от това да (01:03:13) върне злото (01:03:15) наобратно, да поиска той да се извини, (01:03:18) тоест да намери, че и с него има и да (01:03:21) отнемем от това, което ти каза преди (01:03:23) малко, голямата лавина на карната, която (01:03:26) всекидневно трупаме върху (01:03:29) нея. Да се запознаем и с нашето его. Да. (01:03:33) Може би това от психологията е. Сега (01:03:35) като правим синтез, хората не осъзнават (01:03:38) докъде се прости (01:03:40) райгото. Така наясно сме, че не можем (01:03:43) без него, но пък може би е важно да го (01:03:46) култивираме. Ти за себе си намери ли (01:03:49) какъв полезен метод, практика, чрез (01:03:53) които да наблюдаваш себе си отстрани? (01:03:55) Може би това е едно от най-големите (01:03:56) предизвикателства. Всъщност е добре да (01:03:58) поговорим за това аа запознанство със (01:04:01) себе си, с този поглед на (01:04:04) наблюдател, за който се говори в (01:04:06) будизма. Значи егото си изглежда от (01:04:08) много болка и от много страх. Да. Като (01:04:12) включим, нали, това, което си говорихме (01:04:14) преди малко, че ние сме биологически (01:04:16) същества, имаме инстинкти, които ни (01:04:18) движат в посока ние да бъдем такива, за (01:04:21) да оцелеем. Човечеството би трябвало да (01:04:23) оцелее. (01:04:25) още от саваните да стигнем донес, ние (01:04:28) сме оцелявали, тоест ние сме се борили и (01:04:31) ние сме се утвърждавали. Идеята на егото (01:04:34) в духовния смисъл на думата е да не (01:04:36) минем тази мярка и не само да я минем в (01:04:39) християнството вече отиваме до нейния (01:04:43) абсолютен връх. Исус казва, "Смирих се (01:04:46) до (01:04:47) смърт." И тука вече има един сериозен (01:04:50) проблем. Пакож много често говореше, че (01:04:53) всъщност за да бъдеш смирен човек си (01:04:54) иска много сила. Да бъдеш добър човек е (01:04:59) тежест и кръст, защото елементарна (01:05:02) физика, когато ти си (01:05:04) добър, цялата тежест на другите се (01:05:07) стоварва върху теб. Не е нужно да сме (01:05:10) духовни. Трябва да Всеки го изпитал. (01:05:12) Всеки го е изпитал. Да. В този смисъл (01:05:15) християнството е да бъдеш християнин е (01:05:18) една не просто отговорност. сами една (01:05:22) изключителна сила се иска. Затова за (01:05:25) съжаление не сме много християни. Хората (01:05:27) често в нашето общество търсят баланс, (01:05:31) точката на баланса между духовното, (01:05:34) телесното, между работа, между пазара и (01:05:39) храма, така също можем да кажем. Но (01:05:42) съществува ли такъв баланс? Като че ли (01:05:44) по-скоро ходим на едно въже и (01:05:46) непрекъснато трябва да балансираме? Ако (01:05:49) бяхме хора, които ходим по въже, това е (01:05:52) респект. Респект всички, които мога да (01:05:55) правято май не се случва и това. Аз (01:05:57) мисля, че има два пътя. Един ми е това, (01:05:59) за което си говорихме в началото за (01:06:02) любовта. Има една грузинска проговорка: (01:06:05) Ако правиш нещо без любов, зло правиш. (01:06:09) Тогава, както казва Исус, (01:06:11) моето иго е (01:06:14) благо и (01:06:15) леко. Тоест иго като робство. Като (01:06:18) робство, да. Тоест, ако човек се докара, (01:06:23) ексалтира, да живее в (01:06:26) любов, тогава той може да понася много и (01:06:30) работата да бъде част от любовното (01:06:32) преживяване. (01:06:34) Когато това не е така, обаче трябва да (01:06:37) търсим пристаните (01:06:39) на или да се спасим от безлюбието, в (01:06:43) което сами сме се набутали, да, или да (01:06:46) имаме практики по очистване и практики (01:06:49) по събиране на сили за новия сблъсък с (01:06:53) поредното предизвикателство на живота. (01:06:56) Като че ли това не е духът на времето, в (01:06:58) което живея. Любовта. Ще бъда безкрайно (01:07:01) честен. Аз (01:07:03) а благодарение на Индия имам дете, което (01:07:06) се казва Кришна. (01:07:07) спомена, живея с жена си и детето си в (01:07:11) планината и нашите пътешествени Индия и (01:07:14) давам давам си сметка, че при цялата ми (01:07:17) претенция вътрешна за (01:07:19) духовност аз още не съм обработил малки (01:07:23) ежедневни неща, в които проявявам (01:07:26) безлюбие сред най-близките си хора, след (01:07:29) хората, които са ми а кръв от кръвта, (01:07:31) нали, плът от плътта и дух от духа. (01:07:35) В този смисъл си давам сметка, че това е (01:07:37) едно изключително предизвикателство за (01:07:39) всеки един от нас. Ще се върне на 13-тия (01:07:43) иман. Всеки един от нас да почне с (01:07:46) малките кръгове на влияния, които има (01:07:49) върху собственото си тяло. Това, което (01:07:51) будизмът каза, собствената си мисъл, (01:07:53) собственото си говорене, да предизвика (01:07:55) чистота, а след това до най-близките си (01:07:57) хора, които са около него. И евентуално (01:08:00) тогава, когато всеки направи това нещо, (01:08:02) заразява и съседните, ние ще живеем в (01:08:05) един по-хубав свят. Иначе а чистотата на (01:08:10) самостоятелното живеене е за мене е (01:08:13) по-лесната игра. Аз мога да бъда в (01:08:15) пещера, мога да бъда в гора, мога да (01:08:18) бъда сам в една стая с години, мисля, че (01:08:21) вече. (01:08:23) Но живеенето човешкото, (01:08:26) близкото и сред много хора вече е вис (01:08:30) пилотаж, за който всеки един от нас (01:08:31) трябва да полага огромни усилия. (01:08:33) Мистичен ли е животът или е (01:08:35) най-обикновеното нещо? Пошо, че (01:08:37) мистичен. Пошо говори, между другото за (01:08:39) това, (01:08:40) че най-необикновеното нещо е да си (01:08:44) обикновен. (01:08:46) И в този смисъл ти обикновен човек ли (01:08:48) си? Аз съм човек, (01:08:52) който както ти казах в началото много е (01:08:54) търсил и (01:08:56) търси и продължава да търси. Намерил съм (01:09:00) си (01:09:01) неща. Иман, благодаря на Бога за което и (01:09:05) откровенията, и спирките, в които имам (01:09:08) пристан. Това, което каза за (01:09:10) обикновените неща, ще ти разкажа една (01:09:13) история от Индия. Безкрайно много имам. (01:09:18) Там една съвсем обикновена житейска (01:09:22) човешка съдба може да те изкърти, както (01:09:24) никоя религиозна книга може да направи, (01:09:27) просто (01:09:28) заради (01:09:30) простотата, (01:09:32) човечността, (01:09:34) наивността и чисто житейското, от което (01:09:36) ние по някакъв начин западния свят малко (01:09:39) или много сме се отдръпнали. За голямо (01:09:42) съжаление индийците много искат да са (01:09:44) бели хора и да са европейци и да живеят (01:09:46) по тоя (01:09:48) начин. Бях в една (01:09:50) пещера (01:09:52) при (01:09:54) истински мистичен, дълбок и (01:09:58) удал на духа живота си и тялото си. (01:10:02) човек. (01:10:04) Хипнотизираме не само присъствието му, (01:10:06) не само начина, по който излезеше, не (01:10:08) само стойката му, цялото му тяло (01:10:11) вибрираше, трепереше, без нищо да правя, (01:10:13) само си седи човек, който аз не мога да (01:10:16) кажа да вие на 100, на 200 или на 300 (01:10:19) години. Очите му бяха бели, косата му (01:10:23) беше до подриха и бяхме в пещера, която (01:10:28) дима от огъня и нещата не позволяваше аз (01:10:33) да да го вид да видях един контур и (01:10:35) силе, който просто светеше и блестеж. По (01:10:38) някакъв начин тоя човек напомни на баща (01:10:40) ми от годините му преди да умра, защото (01:10:42) моят баща също хвана пътя (01:10:45) на мъжката свещена лудост, която има (01:10:48) безкрайно много измерения. И аз се (01:10:50) наслаждавах (01:10:52) на хем че напомня баща ми, хем че съм (01:10:56) имам възможност да срещна с такъв човек, (01:10:58) че имам възможността да видя и той в (01:11:00) същото време да да се опитва да да ми (01:11:03) говори на много хубав английски за мене, (01:11:05) слава богу, расъл като малък, преди да (01:11:08) отиде да живее в пещерите и в горите. И (01:11:11) в един (01:11:12) момент аз така толкова мистично се (01:11:16) свързах с (01:11:18) него, че престанах да го слушам. (01:11:21) Преставя да го слушам какво ми говори. (01:11:23) Говорише много интересни и дълбоки неща. (01:11:25) В следващия момент той обаче (01:11:27) продължи а не да ме наставлява, не да ми (01:11:30) откровява някакви неща, но продължи да (01:11:32) говори и задълба в в дълбоките теми, (01:11:35) дълбоките лути. (01:11:37) Само че в тоя момент аз имах на главата (01:11:40) си любовна (01:11:42) драма, имах някакви (01:11:46) такива вътрешни тежки (01:11:48) напрежения и въобще не ми (01:11:51) беше до това аз да слушам откровенията (01:11:54) на един (01:11:56) бедрец. Вътрешно, вътрешно се помолих (01:12:00) той да (01:12:01) замътне. В някакво време той спря и (01:12:04) тогава аз научих първия си истински урок (01:12:05) в Индия. (01:12:07) Никога да не приказвам на хора, които (01:12:11) това не ги (01:12:12) интересува. Де ако не ме излишно (01:12:16) попитат? Не съм си научил още много (01:12:18) добре урока, но това е урок, който аз (01:12:20) съм взел и знам, че ако някой не търси (01:12:24) от тебе (01:12:27) откровение, париш готоков себе си. (01:12:30) Кои за теб са големите духовни учители, (01:12:32) които са ти повлияли, (01:12:34) които смяташ, че трябва да бъдат (01:12:37) запомнели? Когато нямахме достъп до (01:12:41) литература, когато бях тийнейджър по (01:12:43) време на комунизма, имаше будни хора, (01:12:46) които превеждаха напишещи машини, на (01:12:49) цикстил се разхвърляха някакви (01:12:52) книги, така наречените езотерики. (01:12:55) Тогава пътеводни мои звезди бяха (01:12:59) Ситхарта. Казах Миларепа. Да, разбира (01:13:04) се. Дон Хуан на (01:13:06) Кастанеда беше така част от моето (01:13:10) израстване в търсене на магическия път и (01:13:12) магическия светолоусед. Имаше една (01:13:16) невероятна, още я има, биография на Руми (01:13:19) на Ради и (01:13:21) Фиш (01:13:23) и не можем да спрем големите текстове на (01:13:27) световните религии, които са Библията, (01:13:31) Корана, джатаките в будизма и разбира се (01:13:34) хагават (01:13:35) гита. Това, което аз казах преди малко и (01:13:38) говорихме за това, че религиите ни дават (01:13:41) отговор на човешка ситуация. (01:13:45) И ако погледнем трите световни религии, (01:13:48) будизма, християнството и (01:13:51) исляма и (01:13:53) използваме методологията на така (01:13:57) наречената теория на (01:13:58) игрите, че в една ситуация ти имаш (01:14:01) възможността да се сблъскаш, да се (01:14:05) бориш, имаш възможността да се смириш и (01:14:09) да приемеш жертва или да избягаш. Ще (01:14:12) видим, че християнството, исляма и (01:14:15) будизма задават точно тия три (01:14:17) парадигми. Меча и атагана на (01:14:20) исляма, смирението и кръста на (01:14:23) християнството и медитацията и нирвана (01:14:27) извън самсара на будизма. В този смисъл (01:14:30) за мен човек трябва да се рови в (01:14:33) безкрайните дарове на духовната култура, (01:14:36) която ни е завещала. Не говорим, че (01:14:38) както споменах имаме интерпретациите и (01:14:42) синтезите на Мирче Илиаде, на Джозеф (01:14:45) Кембъл, а Кен (01:14:47) Уилбър. А това не означава, че не трябва (01:14:50) да се четат оригиналите, (01:14:52) но човек ще си избере според времето, (01:14:55) според афинитета, според телесната и (01:14:58) психична структура, характер, кое на (01:15:00) него му допада да (01:15:02) продължи да се извисява и в същото време (01:15:05) да бъде в света. А твоя личен синтез от (01:15:08) световните религии до какъв извод ни (01:15:11) води за смисъла на човешкото (01:15:14) съществуване? Вечният въпрос за смисъла (01:15:17) на човешкия живот. Аз казах преди това, (01:15:20) че а ние (01:15:24) сме (01:15:25) животни, в които биологията ни е задава (01:15:28) функцията да се разпроизвеждаме. (01:15:31) Ричард Докинс казва много простичко: (01:15:33) "Нашите тела са просто едни машини, (01:15:36) които пренасят гени. Играта е всеки един (01:15:40) от нас да пренеде гени нататъка, които (01:15:44) гени да се превърнат в следващите тела, (01:15:46) които да пренесат гените нататък." Но (01:15:48) това ли е смисълът? Това не е смисълът. (01:15:51) Това е биологическата програма, която е (01:15:54) на милиарди години и ние не можем да я (01:15:56) изключим и да кажем, че не съществува. (01:16:01) Затова изтокът, мъдрия (01:16:04) изток е намерило начин да комуникира с (01:16:09) боговете, за да съхрани, да обгрижи тая (01:16:13) програма и да я направи чиста, каквато е (01:16:17) идеята за бериската култура, да я (01:16:20) съхрани и да направи пътя благословен. (01:16:26) За тези, които не желаят да се включат в (01:16:28) тая игра, културата е измислила начини (01:16:32) на спасение за това, което си говорихме, (01:16:34) за да не станем хляб на психиатриите и (01:16:37) на болниците и на (01:16:38) лудниците, а да намерим духовен път да (01:16:42) излезем по най-чистия и съвършения (01:16:44) начин. Ако намерим баланса, който Буда (01:16:47) казва средния (01:16:49) път да имаме деца и съответно дабиме (01:16:54) чистота и да излезем от тоя свят така, (01:16:58) какъвто сме дошли, чисти и светли, (01:17:00) мисля, че е най-доброто нещо, което (01:17:02) можем да направим. Да не забравяме, че (01:17:04) ние сме част от една биоценоза на тая (01:17:07) планета, свързани с растения и животни, (01:17:10) които градят, съвременния град като един (01:17:13) тумор просто изяжда и а унищожава. И (01:17:18) това е нещо, за което ние носим огромна (01:17:20) отговорност. (01:17:21) Много ти благодаря за този разговор. Той (01:17:24) е (01:17:25) безграничен. Така съм кръстил и подкаста (01:17:29) Лимитлес. (01:17:30) А и съм толкова благодарен, че чрез този (01:17:33) подкаст аз имам възможност да се докосна (01:17:35) до такива хора като теб. Това общуване, (01:17:40) а, което имаме сега, много силно ме (01:17:43) докосна. Много ти благодаря за (01:17:46) откровенията. Събираме тук накратко (01:17:49) твоята мъдрост, която си трупал толкова (01:17:51) много години, но съм сигурен, че тя ще (01:17:54) бъде полезна за всички вас. Щом сте до (01:17:56) този момент тук с нас, най-вероятно (01:17:59) всичко това, за което говорим, носи (01:18:01) смисъл. Благодаря ти, че донесе смисъл. (01:18:05) Благодаря. Може ли да завърша пак с (01:18:07) нещо? Заповядай. Започнах с А който (01:18:12) знае, не говори, който говори не знае. (01:18:16) Преподобния Свети Иван Рилски започва (01:18:19) своето откровение с това, че той, който (01:18:25) не е извършил нито едно добро дело на (01:18:28) Земята, ще си позволи да (01:18:30) приказва и в (01:18:34) своите проповед и послания към учениците (01:18:37) си ги учи на едно единствено (01:18:40) нещо, така наречената Исусова молитва в (01:18:43) исихазма, която е много простичка. (01:18:46) Прости, Исусе, мене (01:18:48) грешния. Тоя смисъл по пътя към (01:18:51) съвършенството ние никога, ама никога не (01:18:53) трябва да се възгодяваме и да си мислим, (01:18:56) че сме направили нещо. И затова в много (01:18:59) от (01:19:00) традициите (01:19:03) агностичното, тоест признаването, че ние (01:19:06) не можем да разберем Бога, че ние не (01:19:08) можем да се докощаме с него, но въпреки (01:19:11) това ние имаме стремежа и трябва да (01:19:13) имаме тоя стремеж. (01:19:16) А е нещото, което трябва да ни води, без (01:19:18) претенции, че сме се докоснали до (01:19:20) там. Венци Златарев ви представих (01:19:25) с огромно вълнение, преди да започнем, с (01:19:29) а много (01:19:32) приятно преживяване по време на този (01:19:35) разговор, а защото истинските неща а не (01:19:39) могат да бъдат изразени с думи. Опитвам (01:19:41) се сега да изразя това, което почувствах (01:19:44) аз. Всеки от вас е прочувствал този (01:19:46) разговор, надявам се, по начина, по (01:19:49) който има нужда. Благодаря ви, че бяхте (01:19:52) с нас. Очаквайте и следващата ни среща, (01:19:56) за да не пропускате нито един от (01:19:59) епизодите на подкаста, абонирайте се с (01:20:01) камбанка, така ще получавате редовно (01:20:04) известие за всичко ново, което излиза в (01:20:07) канала. Благодаря ви. y